

Ревматоидният артрит (РА) е автоимунно заболяване, при което имунната система на тялото атакува собствената си здрава тъкан, докато при остеоартритът, тъканта се разрушава чрез износване.
При пациентите с ревматоиден артрит е налице и повишена вероятност да развият други усложнения, като остеопороза, анемия и други заболявания, засягащи белите дробове и кожата. При възникване на възпаление е налице повишен риск от сърдечносъдови заболявания, поради повишаване на C-реактивен протеин (CRP) в плазмата.
Ревматоидният артрит (РА) води не само до физически дискомфорт, но оказва и значително негативно влияние върху качеството на живот. Повечето от пациентите с РА страдат от симптомите ежедневно, което намалява физическата им активност и две трети от тях оценяват качеството си на живот като умерено добро до лошо. Колкото по-рано се прояви болестта, толкова по-голяма е вероятността съответните пациенти да бъдат инвалидизирани.
За първи път ревматоидният артрит е бил напълно описан от Алфред Беъринг Гарод през 1859 г. и той го е нарекъл ревматоиден артрит, за да го различи от другите форми на артрит.